Os “Klek Shops” são símbolos da vida urbana da Bulgária. As “lojas de agachar” (klek shop) são um fenômeno interessante. Sua história começa com a mudança do sistema comunista para o capitalista em 1989, logo após a queda do muro e o desmanche do socialismo no leste europeu. Após esta mudança, o espaço para construção se tornou muito caro pela gentrificação do centro da cidade. Por esta razão, espaços mais baratos foram criados nos porões das casas, que foram convertidos em lojas de conveniência. A piada que as meninas de Sófia me contaram era que trabalhar nessas lojas era o emprego mais cobiçado pelos garotos da cidade, pois no verão a vista era a melhor possível.
Acho que não terei tempo de vida para voltar a essa cidade linda e cheirosa (Sófia é a “cidade das rosas”) que tem os táxis mais perfumados da Europa, um metrô limpo e amplo e mulheres lindas, donas de uma beleza estonteante, onde se pode ver a mistura dos olhos verdes com o cabelo loiro e os olhos puxados que herdaram do contato com o oriente.
Uma curiosidade: ainda muito jovem eu curtia uma imensa paixão pela música búlgara, desde que li uma crítica de Tárik de Souza na Veja sobre o lançamento de um CD chamado “Le Mystère de Voix Bulgares 3”, gravado pelo Coral da Rádio e TV estatal de Sófia. Quando comprei o CD, logo após seu lançamento em 1989, foi como se o céu caísse sobre a minha cabeça. O tipo de harmonia que elas produzem não é comum para os ouvidos ocidentais, com seus vibratos, meios-tons, sussurros, etc. Durante 20 anos essa paixão pela música folclórica da Bulgária foi só mais uma das minhas inúmeras esquisitices.
Quis o destino que eu fosse convidado a dar um curso sobre humanização do nascimento em Sófia, 23 anos depois do despertar desse amor – até então platônico. Fui recebido por duas queridonas: Liubomira, que na época era doula e agora parteira, e Olga, enfermeira obstetra. Logo após chegar confessei a elas o meu desejo de ver uma apresentação desse grupo de mulheres. Elas, com espanto, me disseram que haveria um show exatamente na noite da nossa chegada.
– Ok, levaremos vocês no teatro
Foi exatamente o que aconteceu. Mal descemos do avião e lá estava Olga para nos receber. Fomos ao hotel, deixamos as roupas e malas sobre a cama e rumamos céleres para um gigantesco teatro no centro de Sófia. Com Liubomira ao nosso lado, assistimos eu e Zeza à apresentação das mulheres de vozes misteriosas e belas. Não consegui parar de chorar durante toda a apresentação, o que é constrangedor e ridículo, mas honesto. Perguntei para Liubomira se é comum elas se apresentarem em Sófia, ao que ela me respondeu: “Pelo contrário. Faz uns 4 anos que não havia apresentações públicas. Foi muita sorte de vocês“.
Não foi sorte, foi um milagre. I love you, Bulgária.
Реликварий на живот, който си е заслужавал.
“Klek Shops” са символи на градския живот в България. „Скуот магазините“ (klek shop) са интересен феномен. Нейната история започва със смяната от комунистическа към капиталистическа система през 1989 г., малко след падането на стената и разрушаването на социализма в Източна Европа. След тази промяна строителното пространство стана много скъпо поради облагородяването на центъра на града. Поради тази причина бяха създадени по-евтини пространства в мазетата на къщите, които бяха превърнати в смесени магазини. Шегата, която ми разказаха момичетата от София беше, че работата в тези магазини е най-желаната работа сред момчетата в града, защото през лятото гледката е най-добрата възможна.
Не мисля, че ще имам време да се върна в този красив и ухаещ град (София е “градът на розите”), който има най-парфюмираните таксита в Европа, чисто и просторно метро и красиви жени, притежателки на зашеметяваща красота, където можете да видите смесицата от зелени очи с руса коса и наклонени очи, които са наследили от контакта с Изтока.
Интересен факт: Бях още много млад и изпитвах огромна страст към българската музика, откакто прочетох рецензия на Тарик де Соуза във Веха за издаването на компактдиск, наречен „Le Mystère de Voix Bulgares 3“, записан от Хора на Софийското държавно радио и телевизия. Когато си купих диска, малко след издаването му през 1989 г., сякаш небето се стовари на главата ми. Типът хармония, която произвеждат, не е обичаен за западните уши, с техните вибрато, полутонове, шепот и т.н. В продължение на 20 години тази страст към българската народна музика беше само една от безбройните ми странности.
По волята на съдбата бях поканен да водя курс по хуманизиране на раждането в София, 23 години след пробуждането на тази любов – дотогава платонична. Посрещнаха ме две сладури: Любомира, която тогава беше дула, а сега акушерка, и Олга, акушерска сестра. Скоро след като пристигнах, им признах желанието си да видя представление на тази група жени. Те с удивление ми казаха, че точно вечерта на пристигането ни ще има шоу.
– Добре, ще те заведем на театър
Точно това се случи. Едва слязохме от самолета и Олга беше там, за да ни посрещне. Отидохме в хотела, оставихме дрехите и куфарите на леглото и бързо се отправихме към един гигантски театър в центъра на София. С Любомира до нас със Зеза гледахме представянето на жени с мистериозни и красиви гласове. Не можех да спра да плача през цялото представление, което е неудобно и нелепо, но честно. Попитах Любомира обичайно ли е да играят в София, на което тя отговори: „Напротив. Минаха около 4 години, откакто нямаше публични изяви. Беше голям късмет за теб.“
Не беше късмет, беше чудо…
Обичам те, България.
Orelhas de Vidro 